Красимира Джисова „Заниманията ми с неолиберализма“

by Владимир Сабоурин

 

Заниманията ми с неолиберализма напоследък ми припомниха една история от 90-те, когато бях на 13. В съседния на нашия блок живееше много популярна гледачка на карти. Посещаваха я всички, които искаха да научат дали някой ги обича и какво ги очаква в едно предсказуемо несъразмерно на настоящето им бъдеще.
.
Не си спомням кого точно придружавах, но когато ме попита: „А ти?“, аз със сигурност отговорих: „Само придружавам; нямам пари“ (да разбера какво ще ми се случи). Тя ме изгледа с досада и вероятно за да опровергае гласчето, което писукаше в нея „дърта, коравосърдечна измамница; дърта, коравосърдечна измамница“ (мислех си аз тогава), се постара да предложи с по-милия си глас: „Aйде, гледам ти сега, a някой друг път ше ми дадеш“.
.
Но вместо да подреди картите, които всичко знаят, изведнъж попита: „Ти на колко години си?“, а след това: „Трябва да ми кажеш едно твое голямо желание“. Спомням си, че казах, че нямам търпение да стана пълнолетна, да се махна от града и да уча, а тя все така, без да докосва картите: „В университет ли? А пари имаш ли?“. Аз казах това, което казах и в началото: „Нямам“. „Ами тогава няма да учиш“, предсказа тя. Tова беше краят на сеанса и с него на въведението в неолибералната теория.

 

 

 

 

 

Advertisements