Марио Коев за „Известна Също Като Розата на Рая“

by Владимир Сабоурин

 

Първият и Последният, Който бе мъртъв и оживя (Откр. 2:8), нарежда на апостола на остров Патмос да предаде думите Му: „Зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.” (Откр. 3:15-16). Често става дума днес за есхатология, за есхатологично, но обикновено се забравя, че това понятие обема в себе си всичко човешко: и „долното”, и „горното”; и „порнографското”, и „възвишеното”, доколкото всичко човешко в контекста на есхатологичното е поставено пред Един, Който няма нужда от човешка слава. Така че книгата на Владимир Сабоурин с пълно право може да бъде наречена есхатологична в смисъла на библейското писане пред и за човеците.

 

 

 

 

 

Advertisements