Тези към културата на анонимността

by Владимир Сабоурин

 

1. Неявните форми на власт се характеризират с вътрешноприсъщ им афинитет към анонимност.

2. При срив в гладкото невидимо функциониране на неявната власт тя относително бързо преминава от неявност със собствено име към пълна анонимност.

3. Неявната власт със собствено име, която се упражнява през лица с публично проследима пряка зависимост от центъра на властта, отговаря на социално поле, в което монополният контрол не подлежи на оспорване.

4. При първите повърхностни опити за тематизиране на неявната власт и монопола й тя прибягва до посредническите услуги на лица с престижно публично собствено име, чиито връзки с нея все още могат да се проследят, но се залага на престижа им в лично качество.

5. При усъмняване в зависимостта на посредника от неявния център на властта той бива оттеглен в мълчание по темата на посредническите му услуги, което влиза във видимо противоречие с неговата публична престижност и засилва съмненията в зависимостта му.

6. Оттеглянето на включения в мнимо лично качество посредник с престижна и добре видима публична фигура непосредствено преминава в прякото залагане на анонимността в най-буквалната й форма на анонимни писма.

7. Контрапродуктивността на буквалната форма на анонимност в случай че жертвите не замълчат извиква на дневен ред необходимостта от културно опосредяване на анонимността в превърнатите форми на анонимни литературнокритически дискурси.

8. Анонимните литературнокритически дискурси с тяхната претенция за антисистемност са оптималният инструмент за запазване на статуквото на монополния контрол, упражняван от една неявна власт под маската на анонимни борци за истина.

9. Културата на анонимните литературнокритически дискурси превръща тайните агенти в революционери и революционерите в тайни агенти, завръщайки ни към рожденото лоно на спектакъла на кухните и семинарите на революцията на мирния преход.

 

 

 

 

 

Advertisements