Златомир Златанов „Re:“

by Владимир Сабоурин

 

Debord: „Yet the highest ambition of the integrated spectacle is still to turn secret agents into revolutionaries, and revolutionaries into secret agents.“ An exchange of one clandestine form for another.

Става въпрос за обмен на не-легални форми, но под въпрос е самия статут на легалност, спрямо който агенти и революционери могат да бъдат разглеждани само като включени изключения или обратно
Легалността е в сложна метаморфична връзка със суверенност и легитимност, което не ги спасява от хиазмичните въртели. Къде да поставим суверена, който решава относно изключението? Или парадоксът на Русо – как да се напише конституция от хора, които не я предшестват?
На нас ни изглежда така, сякаш само българите живеем в юридически вакуум и правна регресия. Какво да кажем за Щатите, които още не са приключили с извънредното положение след обявената война на терора?
Буквално всички сме неумишлени агенти на съответната система или държава
Разликата между неумишлен и умишлен обаче днес е изтрита – не/умишлен хибрид на нихилизма и симулацията
Няма разлика между истината и ментето, както няма разлика между инвестиции и спекулации
Това ли е постмодерната цезура?
Два начина на въпроса какво да се прави – първия, съзнателно да се кооптираш в системата, втория, да се включиш в спектакъла на насилие
Но и при двата начина са същите форми на организация – йерархия и секретност
В това е бил проблемът на Червените бригади (които впрочем са чели мемоарите на Митка Гръбчева), но това е проблемът и на всяко радикално субвърсивно изкуство
Разликата между субвърсив и субмишън също ли е заличена?
Да се включиш в спектакъла на насилие означава да репликираш йерархичния ред, срещу който си се опълчил, тоест да го затвърдиш
В обществото на спектакъла не става въпрос за банално шоу, а за това че социалните отношения се опосредстват чрез образи – но какво има зад тях?
Капиталът натрупан до такава степен, че морфира в образ
Терористичният акт като производство на образ
Спектакуларният капитал е в строга хомология със спектакуларния терор
Но и в нежелана хомология с радикалното изкуство
За Ги Дебор и Сангуинети някъде през 70-те държава и спектакъл се размесват, след като автентичните капитализъм и социализъм са избледнели и изгубили историческо назначение, доколкото може да се говори за такива неща
Държавата/ спектакъл води до икономика/спектакъл, и грабежите на спектакуларната икономика са възможни посредством държавата, която уж предпазва от тях
Това при нас се случи през 90-те. Нещата изведнъж станаха олекотени след първоначално сериозно изражение и устрем към демокрация
Всички изглеждаха развеселени на фона на вероломни грабежи и престъпления
Все едно не се е случило нищо до степен на колективна криминалност
След като nihil на Откровението (авторитети, богове, обективни истини) се оттегли, профанизираното Откровение на нищото е възвестено от шутове, тролове, герои на новото време
Превръщането в спектакъл на демокрацията и нейните политики има строго политическа цел – укрепване на икономическите позиции на секретни доминиращи прослойки и мафии
Един шоумен-политик, шоумен-социален активист или шоумен -писател – тези хибриди смесват агентура и революционен радикализъм, на несъзнавано равнище може би, но фактически са аватари на приватизираната публичност
Публичното стана частно, частното – публично засекретяване на користни интереси
Примерите са христоматийни
Но има разлика дали акселерираш идиотизма на спектакъла до дупка, до пълен абсурд и разобличение, или се конформираш към него в съответния лайф-стайл или шоу-халтура
Минимално различие, бяло върху бяло, но точно то е сайт на събитийност
Има разлика между радикални и лайфстайлни писатели, което е въпрос на класова борба
(Не)умишленото им конвергиране е въпрос на спектакъл
Няма мета-позиция, няма изпросване на аванс
Тук не се плаща, тук има разплата
Парадоксът е, че в обществото на спектакъла, на тотална симулация, симуланти се оказват само тези, които не симулират, както при фючърсните сделки спекуланти са само тези, които не спекулират
Писатели са само тези, които не пишат – Бартълби
Капитализмът се е научил да профитира и от радикалните жестове – примерът с Боб Дилън
И сега ние трябва да се борим със симулацията на симулацията на симулация до пълно самокомпрометиране на всички позиции и равнища
Съпротивата трябва да е на равнището на фалшивата тоталност на неолиберализма
Защото най-непоносимо става тогава, когато всичко е поносимо

 

 

 

 

 

Advertisements