Останки от „Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия“ 15

by Владимир Сабоурин

 

Persona ficta юридически безсмъртен
Ентитет безсмъртно тяло corpus
Intellectuale осигуряващ монопол
Спестяващ обичайните рискове
На поезията Корпорацията е
Видим ангел на невидим
Смъртен бог

Конкистадорите на 90-те
Бяха кредитни милионери
Присвоили накрая институцията
Отпуснала им кредит

Ние сме свободни хора
Без особен страх знаем че
Поезията е продукт на органични
Алгоритми разпознаващи математически
Мандали ние знаем че неплатежоспособният
Длъжник ще се прероди в животно или роб
Но ние всички сме в просрочие очакваме
Религиозната революция детронираща
Фашистката естетика на красивото
И човекът дошъл от село
Завзел града ни

 

 

 

 

 

Advertisements