Ани Илков „На изток е женският край на живота“

by Владимир Сабоурин

 

На изток е женският край на живота.
На запад се труди мъжът – див и потен.
Земята е глуха, но ето – потока
облизва кръвта от лицето на смока.

Мълчим. И не тръгваме. Още е рано.
Звездата отгоре кърви като рана.
Слез, слез по-ниско, кажи на нощта:
„Отивай си в къщи! Да спре кръвта!“

Но как да узнаем кога е часът
да падне нощта, да стане денят?
Животните стенат от страх пред остена.
Човекът се плаши от мрака на времето.

Ние сме старците – пепел и плът,
старци, осъдени да не вървят.
Ще станем. Ще паднем. Звездата кърви…
Дъщерята е майка. А майката спи.

На изток към млякото ще изтече
кръвта на мъжа, това змейско дете.
Стани! Ти си силен! Стани и върви!
Дъщерята е майка, а майката… спи!

 

 

 

 

 

Advertisements