Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия ХI

by Владимир Сабоурин

 

Ти излъга

Дошъл от село ти
Презираш изгнаниците
Изпусна се още в края
На века когато се подигра
С провинцията където живеех
Аз имах право да го правя
Изгнан там ти дошъл от село
В родния ми град се
Подигра с провинцията
В която живеех дошъл
От село в родния ми
Град о софио

Няма апокалипсис
Ти излъга че чуваш тръбите
На края всъщност просто търсеше
Комфорт за тъгуването си дискънект
Невъзможен аграрната революция
Предполага по необходимост даунгрейд
На менталните способности на домашните
Животни сталинизмът с който плашиш
Гаргите опорна фондационна точка
Както фсб така и фбр имат само
Смътна представа от биохимията
Генома и мозъка ни оди
Да плашиш виенските
Гарги на гогата

Ние сме свободни хора
Без особен страх знаем че
Изкуството е продукт на органични
Алгоритми разпознаващи математически
Мандали очакваме религиозната революция
Детронираща фашистката естетика на красивото
И човекът дошъл от село
Завзел града ни

Поетът е етически субект
Субектът е религиозна фантазия
Продължаваме напред

 

 

 

 

 

Advertisements