Лъжата на доц. Пенчев

by Владимир Сабоурин

 

Отдавна познавам Бойко Пенчев и отношенията ни са имали от самото начало и до края през лятото на 2016-та единствено интелектуални основания.

Възхищавал съм се на негови критически, теоретични и поетически текстове, като съм изразил и публично документирал оценката си в рецензии на негови книги.

Миналото лято прочетох текстове на Б. Пенчев, в които открих крещящо разминаване с истината. Публично изразих тази своя констатация. Беше изключено разминаването в твърденията между два негови текста да е резултат на небрежност, грешка в бързането. Не ми оставаше нищо друго освен да приема, че Б. Пенчев съзнателно е излъгал.

Изложил съм основанията си да стигна до този извод в други текстове, които посочвам в края като линкове.

В отговор на последния ми текст „Да, проверими лъжи” Б. Пенчев твърди, че лъжецът съм аз. Аргументацията му вероятно би издържала в съда, ако реши да ме съди за клевета. Може и да не издържи, не съм юрист.

Но аз продължавам публично да твърдя, че Бойко Пенчев е лъжец.

Аргументацията му по прехвърлянето на тегобите на лъжата от себе си върху мен се основават на твърдението, че в текста му „Право на уточнение“ никъде не е споменато името на Силвия Чолева и че текстът му не се отнася до нея.

Б. Пенчев допуска, че не съм „толкова тъп”, че да не забележа отсъствието на името на Силвия Чолева от текста му. Склонен съм да се съглася с него.

Текстът му „Право на уточнение” беше публикуван в момент, в който вече кореспонденцията между редакторите на ЛВ беше изтекла и беше ясно, че С. Чолева ще „напусне по собствено желание”.

За да се запази публичното лице на извършеното от редакторите на ЛВ, беше необходимо обаче да излезе текст от рода на „Право на уточнение”. Въпреки всичко случило се до този (т.е. онзи) момент искрено се учудих, че Б. Пенчев се нагърби да свърши тази работа.

Това беше мръсна работа, свързана с лъжа – лъжата, че С. Чолева доброволно ще напусне ЛВ.

И тогава и сега мисля и ще продължа да го твърдя публично, че в онзи момент Б. Пенчев съзнателно участва във, написа и публикува лъжа, подписана с неговото име.

Което го прави лъжец в онзи момент.

Тъй като той в този момент отрича, че в онзи момент е излъгал, той продължава да бъде лъжец.

Текстът „Право на уточнение” е юридически умел, но има една издайническа думичка: „винаги”. Тя обезсмисля цялата темпорална аргументация, на която разчита текстът на Б. Пенчев „Лъжата на проф. Сабоурин”.

Това „винаги” обхваща всички темпорални моменти, включая срамния „момент” с решението С. Чолева да бъде отстранена и момента на публичното прикриване на това с „Право на уточнение” на Б. Пенчев.

Познавайки пристрастието ми към теологическото основание на всички неща, Бойко Пенчев завършва текста си с твърдението, че „да лъжеш обаче си е грях”.

Да, така е.

 

 

Линкове:

https://vladimirsabourin.com/2016/06/25/за-правото-на-уточнение-и-други-сродни/

https://vladimirsabourin.com/2016/06/27/силвия-чолева-казах-че-ще-помълча-но-е/

https://vladimirsabourin.com/2016/09/28/да-проверими-лъжи/

 

 

 

 

 

Advertisements