Кирил Василев „Комедия“

by Владимир Сабоурин

 

На С. Б.

 

1
зверовете са преброени
и ларвите в гниещото месо

дъното на океаните е осветено
разровено с метална ръка
и яловото семе на галактиките
съхне върху екраните

давай копай
с пластмасовата си лопатка
и хвърляй в нощта

тежестта в коляното
е всичко
до което се добра

2
нямаш водач
граматиката на латинския стърчи
като гранична вишка
от другата страна на браздата

нощем оттам
лъчът на един прожектор
претърсва вътрешностите ти

стъпил си на пътя
броиш звездите
изчисляваш орбитите
търкаляш слънца и сфери

отиваш на среща с осъдените

3
никой не те моли
да разкажеш за него на живите
никой не разпитва за своя град

на един дунавски остров
свинете дъвчат човешки сърца

от отсрещния бряг
сянката на Хераклит крещи

реката не е същата
реката не е същата

4
отворени гробове
светят и гаснат
като неонова реклама
на крайпътно заведение

няколко грешници
получават билет за лотария
който със сигурност печели

правото да сънуват съня
на пенсиониран доносник
с наследствена къща
и асма в двора

5
мъчиш се да се хванеш
за корен
но разравяш въжета
от продадени за скрап котви

някакви любовници
се хвърлят пред влака
и веднага възкръсват

пак се хвърлят
и пак възкръсват

6
в кой кръг беше това

мозъците на палачите
са свързани
с мозъците на жертвите

фойерверк
от разноцветни кабели

и жертвите
вцепенени наблюдават
как ръцете им сами
забиват клечки
под ноктите си

и как устните им се разтварят
езикът се подава навън
и лакомо ги облизва

7
майката
огромна
с шест гърди

дъщерята
парализиран дебил
маха с ръка
и мъчително
произнася

мммааа-мааа
мммааа-мааа

усещам с кожата си
с липсващия мозък
в костите си

спасението е близо

 

 

 

 

 

Advertisements