Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия VІ

by Владимир Сабоурин

 

Сънувам този кошмар
Завещан от отците ни отново
И отново теологията е
Сега в машините

Робоплъх разиграващ
Усъмняване в свободата на волята
За да може да пише анонимни писма
Ако организмите наистина са лишени
От свободна воля можем да ги
Манипулираме мисли той

Какво значение има
Дали невронът се възбужда
От друг или от имплантиран електрод
Свързан с дистанционното управление
В ръката на член на цк на бкп председател
На сбп ницшеанец орфик от епохата
На възродителния процес

Плъхът всъщност се наслаждава
На експеримента когато членът на цк
Натиска бутон на дистанционното
Той желае да свие наляво
И свободно свива

Той има свободна воля
Да играе анонимни автори
От края на хх век ето
Той иска да свие наляво
И свива наляво

Това не доказва ли
Че има свободна воля

Детерминизмът и случайността
На играта без остатък си поделят
Мазната баница свободата е излишна
Троха невронните събития свидетелстващи
За свободното взимане на решение изпреварват
С няколко милисекунди осъзнаването
На свободния избор

Но той продължава да използва
Остарелите понятия на негативната
Теология за да продължи играта
Оператор на дрон нищо не издава
Загубата на свободна воля освен
Лек метален вкус в устата

За да ти повярват трябва
Да имаш автентичен глас
Тази илюзия която разиграваш
В изборната секция мола
И на брачния пазар

Лявата полусфера
Да не знае какво прави дясната
Предпочиташ да се подлагаш
На по-дълга колоноскопия
Задоволяваща всички
Твои аз които да сме

Хормоналната система
Секретира обилно кортизол
И бетаендорфини макар да боли
Поне едното аз не е създател

Азът е въображаем разказ
Като нациите боговете парите
В асиметричен конфликт използващ
Ръкописа на студентка която чукаш
За човешки щит пред играта
На анонимните ти аз

Марионетките никога
Не стигат до колизия
Една с друга

 

 

 

 

 

Advertisements