Кирил Василев „Автографи“

by Владимир Сабоурин

 

Трябва да изповядам
лутането привечер
в парка
между потъмняващите корони
на дърветата
ровенето сутрин
в контейнерите за смет
но не от мизерия
а от мистичен порив
отделянето на пластмасата
от метала
на спермата от кръвта

този начин да срещам
света
с глава в контейнера
пропит от миризмата
на последната цивилизация
онази която не гние
заравя се сама
но не гние

стомасите растат
или се свиват
заякват
но желанието е бедно
навито като свинска
опашка
безкрайността се тъпче
в себе си
пука се кърви
но не взривява
местата и думите

една детска игра
започва на сметището
самоподпалване
с поглед
и инфантилното желание
да наблюдаваш мъртъв
вината на живите
гузното им извинение
пред гроба ти

роден сред крадци
непрекъснато крада
от себе си
увивам се в ръждива мрежа
и сам се предавам
за вторични суровини
вдървен и усмихнат
с добре измити зъби
така посещавам отвъдното
по няколко пъти
на ден

не кокаин
тук смъркам пръст
и ефектът е поразителен
няма пространство
няма струнна теория
която да не съм просвирил
внимателно
със своя телен лък

не става дума за революция
признавам силата на силните
богатството на богатите
красотата на красивите
тяхното право
да умрат последни

пръв ще им поискам
автографи
отвъд

 

 

 

 

 

Advertisements