vs. archives

1
думите
назоваващи
скалистия връх
отсреща
отварят проход
в него

лек полъх
минава
през прохода
и свързва нищото
с нищото

светът прекрачва
себе си
без да се отдалечава

едва сега е цял

2
мълнии деца
играят
по хълбоците на коня

бялата му шия
изпъната към земята
е част от мраморния свод
на мост
отнесен
от придошлата река

конят пристъпва бавно
по зелената вода
носен от недостъпна вяра

насреща му няма спасител

3
счупени клони
струпани безредно
на купчини

рухнали стволове
в облаци златист прах
вдигащ се към върховете

гниеща дървесина
слягаща безшумно
върху влажната пръст

животът е бил тук
и си е тръгнал внезапно

като експедиционен корпус
проучващ нова територия
получил заповед
да се връща веднага обратно
защото в метрополията
властта е свалена

вървиш по следите му
неподвижен

преследваш себе си
опитваш се да проумееш
кой воюва в теб за теб самия

4
спираш пред огромен
полуизгорял дънер
буен черен поток
който се излива
в лазурно синьото
без да оставя следи

твоята смърт

кой би повярвал
че сияещата бездна
над главата ти
се пълни с овъглена вода

5
какво искаш

да участваш в движението
в отместването
и освобождаването
в онази илюзия
за история
която най-сетне
ще ни преобрази

една стар джип
в облак прах
приближава по пътя
и отминава

прахът се стеле зад него
още няколко минути
и се пръсва

прозрачността
те отхвърля назад
към брега на значенията
към блуждаенето
в същото

6
вятърът люлее
клоните на гигантския бор
като нощни галери
в които дълбините призовават
робите на бунт
но хипнозата на ритъма
отреден до живот
носи непостижим покой
и наслада
и те остават зад греблата

ти нямаш гребло
нито си окован
но оставаш в горския полумрак
за да вдишваш сам насладата
от изличаването

да видиш света
в следата от отсъствието ти

ето нещо
за което си струва да се молиш

7
кой е суверенът тук

скалният връх
долината
буйната река
облаците
конете
кой

някой
който слуша
и дава място
на разноречивото
цяло

не
не си ти

страницата
сама се обръща

8
тази дистанция
знак
за взаимно зачитане
и съюз
в раздялата

вече си обърнал гръб
и все още си с лице
срещу върха

в този миг
справедливостта трепти
в сенките
на най-далечните борове

9
глас без уста
зрящо разстояние

между същото
и същото

свят