Милен Русков „Тарикатите обаче не си дават сметка“

by Владимир Сабоурин

 

Тарикатите обаче не си дават сметка, че като стане скандал, който да подмени въпроса, това привлича толкова голямо внимание, че ако в този момент поставиш въпроса по същество, той ще бъде чут от хора, които иначе нямаше да му обърнат внимание и всичко би минало и заминало.
Ето какъв е проблемът. Той впрочем е строго професионален, отнася се за литературната среда в България, но допускам, че така стоят нещата и в много други сфери. Във всеки случай при нас проблемът е следният:
В България съществуват две литературни пирамиди – дясна и лява. Водещ представител на дясната е Георги Господинов, а на лявата – Деян Енев. Впрочем дължа да уточня, че за лявата аз имам по-слаба представа, по стечение на обстоятелствата. Тези две пирамиди донякъде онагледяват политическото разделение в страната. Едното е нова, демократическа, да го кажем така, конюнктура. А другото е стара, посткомунистическа. Тези две пирамидално устроени конюнктури по същество контролират целия литературен живот в страната. А което не контролират, стремят се да го маргинализират и почти винаги успяват. Като се вземат ордени при президента, единият ще бъде за Георги Господинов, другият за Деян Енев. Имената нямат особено значение. Единият ще бъде за дясната пирамида, другият за лявата. Това впрочем не е вина на президента, нито на неговия културен съветник, мой добър познат. Като че ли си нямат достатъчно работа, та ще оправят и нашите бакии. Пък и само при нас ли е… Просто системата действа така – едно на дясно, едно на ляво.
Така е във всяка сфера на литературния живот. Всички комисии, журита за награди и пр. – всичко е на квоти. На едното място едните са повече, на другото другите. Дясната пирамида е по-голяма и по-силна. Лявата впрочем е по-ларж и по-гъвкава – по-печени са хората, имат повече опит, може би. Последното обаче е подробност, която не променя принципа: всичко е на квоти, всичко се договаря, всичко е въпрос на съглашение. Когато се дават някакви литературни награди, художествените качества на дадена книга са в най-добрия случай второстепенен фактор. Никога първостепенен. Всичко се договаря. Ако те пренебрегнат по някаква причина този път, ще гледат да ти се реваншират следващия. Все едно каква е ситуацията тогава. Ако загубиш едно, ще се опитат да те компенсират с друго. Като че ли става дума за търговията със зърнени храни в Европейския съюз, а не за книги и изкуство. Всичко е напълно подменено. Напълно!
По същия начин, както са организирани отношенията между тези две пирамиди там, където те се срещат, са урегулирани отношенията и във всяка една от тях, или поне в нашата – тази отдясно, която аз познавам. Само че много по-строго и стегнато. Действа принципът на индулгенцията. Не получиш ли одобрението, подкрепата, съдействието на някой нагоре по пирамидата, общо-взето ти си свършен. За да може системата да действа така, в този пирамидален вид, трябва хората отгоре да упражняват строг контрол. И те го упражняват. Тази система им носи грамадни предимства – както материални, така и в сферата на символния капитал. Затова те я бранят със зъби и нокти. Упражняват контрол, гледат да не допуснат никой в полето, ако не е одобрен от тях. Слагат една врата на пътя и ако не ти я отворят, не можеш да минеш. При така установена система на функциониране няма значение какви са художествените ти качества. Ако си нагоре в пирамидата, самата й структура ще те обслужи. В замяна на това тези, които са под теб, ще получат нещо по системата на trickle down capitalism, тъй да се каже. Тази система може да превърне всяка посредственост във величие, и постоянно го прави. Така отново всичко се подменя. Самите основания на изкуството се подменят от принципите на йерархическата организация. Няма добро и лошо, качествено и некачествено. Има високо и ниско в пирамидата.
Когато се обърнеш срещу тези хора заради системата на контрол, която те осъществяват (и от която се облагодетелстват), те се опитват да представят това като лична кавга. Защото това скрива проблема. Те много държат да запазят властта си и представят всеки протест срещу този вид организация като свада, завист, тоя има такъв характер, оня има онакъв характер, и така нататък. За да прикрият истинския проблем и да запазят позициите си.
Аз и моите приятели и съмишленици, които сме доста разнолика и дезорганизирана група хора, често на различно мнение за едно или друго, съвпадаме в един много важен пункт: искаме да разрушим тази пирамида, да я бутнем. Разбира се, ние можем да разрушим само дясната пирамида, до другата нямаме никакъв достъп и не знаем как функционира. Но тази познаваме чудесно – знаем кой какъв е в нея, как действа системата, кои са хората, които я въплъщават. Нашият успех би бил достатъчен. Той би отпушил цялото литературно поле. Ние смятаме, че литературното поле трябва да бъде децентрализирано, то трябва да представлява съвкупност от множество малки центрове на сила, никой от които няма особено надмощие и властта между които тече като гребена на вълна – днес на едно място, утре на друго, и така нататък, без никъде да се задържа задълго. А не като пирамида, на принципа на строгия контрол. Искаме литературното поле да бъде открито и свободно, а не регулирано и контролирано. И тъкмо заради това се сблъскваме с регулаторите. Тъкмо заради това се разправяме, а не заради личната ненавист. Макар че, разбира се, с течение на времето малко по малко едното се превръща в другото.
За това всъщност става дума. Не се оставяйте да ви излъжат и да подменят проблема, като го скрият зад нещо друго.

 

 

 

 

 

Advertisements