Кирил Василев „Покана“

by Владимир Сабоурин

 

Асансьорите на светлината
работят край мен
прозрачните капсули
се забиват в земята
смачквайки стръкчетата трева
и одата трещи по етажите

искам да знам какво става
небето е разтворило трюма си
и градовете ни скоро
ще бъдат натъпкани в него
за поредното околосветско плаване
за поредната размяна
на митове
и вируси

нямам илюзии
че мога да бъда чорапа
дамската превръзка слиповете
протезата на своя ближен
затворен съм
сред капсулите на светлината
и чакам да отмине
онова което дори не е дошло

автоматичната врата се отваря
разлагащото се тяло
украсило една неистова воля
бавно слиза от асансьора
и тръгва към мен

ела седни тук
вдовице на живота
аз съм твоят покой и глухота
седни до мен и остави
прозрачното
да намери прозрачното

преди да ни изтрият

 

 

 

 

 

Advertisements