Контекст, високо литературно качество, влияние, общественозначимост, литературен мир… Кое от всички в крайна сметка? Комплексно е.

by Владимир Сабоурин

 

Този текст взима повод за размислите си от ФБ поста на Светлозар Желев от 18.09.2016 г., 14:50 ч., който гласи така:

„Наградата „Перото“ е за принос към българския литературен контекст. Тя се връчва на автори и книги за високо литературно качество и влияние, важност и въздействие върху българския литературен живот през изминалата година. Тази награда е комплексна и се старае да отбележи общественозначимите автори и книги в българския литературен мир. Честито още веднъж на победителите и всички номинирани, чиито чудесни книги обогатяват българската и световната литература, и българските читатели.”

В коментар на стената ми от 18.09.2016 г., 17:53 ч. С. Желев заявява:

„Това е моят отговор.”

Предполагам, че става дума за отговор на текста ми „Защо по-слабата книга?”, публикуван в личния ми блог на 17.09.2016 г.

Ще приема, че цитираният по-горе ФБ пост на С. Желев Е отговорът на въпроса ми защо по-слабата поетическа книга Там, където не сме (2016) на Г. Господинов бе предпочетена пред по-добрата поетическа книга Когато заспят (2015) на Надежда Радулова.

Първото, което трябва да се отбележи и дебело да се подчертае, е, че в отговора си С. Желев НЕ отхвърля твърдението ми, че Когато заспят е по-добра поетическа книга от Там, където не сме.

По-сложно е, Владо.

Нека оттук нататък анализираме понятията, които са същевременно критерии за оценка, въз основа на които обществото (данъкоплатеца) трябва да приеме, че по-слабата поетическа книга има по регламент право да бъде предпочетена пред по-добрата:

1) „Контекст”. По-добре разположеният в „българския литературен контекст” автор има по регламент право на наградата „Перото” пред по-зле разположения. „Да” за Г. Господинов.

2) „Високо литературно качество”. Поетическата книга, отличаваща се с по-„високо литературно качество” би трябвало да спечели наградата на „Перото” в категория „Поезия”. Тази книга обаче – до доказване на противното – е Когато заспят.

3) „Влияние, важност и въздействие върху българския литературен живот”. Г. Господинов все по-очевидно, нагло и агресивно има повече „влияние, важност и въздействие върху българския литературен живот” от всеки друг български автор. Но защо тогава наградата „Перото” не му се връчва директно без всякакви журита, предварителни номинации, лонг листи, шорт листи и т.п. финтифлюшки? Защо ни губите времето? Че той е човекът го знае всяко дете.

4) „Комплексност”. Кухо понятие, което отваря пространство за заобикалянето на всички други критерии за оценка – просто защото е „сложно”. Животът е „сложен”, „литературният живот” е „сложен”, българският мирен преход е „сложен” и т.н.

5) „Общественозначими автори и книги”. Кой е критерият за „общественозначимост”? Продажбите, медийното време, държавните награди, държавното промотиране? Докато това не е разписано в регламента, „общественозначимите автори и книги” също е напълно празно понятие, което може да се запълва ad hoc. Или вече е запълнено до края на живота ни с Г. Господинов.

И, разбира се:

6) „българския литературен мир”. Напълно (не)ясна алюзия, искаща да бъде метафора, дори символ. Напълно технически неизползваема като критерий за оценка и мотивиране защо една по-слаба поетическа книга е предпочетена пред по-добрата поетическа книга.

Извод:

Наградата на литературен клуб „Перото” е дадена на Г. Господинов за Там, където не сме (2016), защото международното положение в българския литературен мир е комплексно.

Благодаря за отговора, Светльо.

 

 

 

 

 

Advertisements