Отговор на ФБ поста на Бистра Величкова от 17.09.2016, 21:56 ч.

by Владимир Сабоурин

 

Бистра,

Въпреки че в поста си, на който отговарям, Вие говорите за мен в 3 лице ед. ч. и с фамилното ми име, смятам, че трябва да се обърна към Вас публично по начина, по който протече краткото ни лично общуване на „лични” във ФБ и на живо – в 1 лице мн. ч., на което настоявахте. Беше добра идея.

На фона на модалностите, използвани от Вас в личното общуване, постът Ви ме учуди с третоличностното говорене, което създава странното впечатление за дистанционно произнасяне от позиция, за която научавам едва сега от поста Ви. Убеден съм, че това дистанционно произнасяне не е дистанционно управлявано, а е само ефект на неудачния избор на комуникативна модалност.

Във ФБ поста си Вие взимате отношение към моя текст „Българският Литературен модел 99-16 Или Там, Където Не Сме”, публикуван в блога ми по-рано същия ден.

Преди всичко искам да Ви благодаря за бързината, яснотата и директността, с която отговаряте на основни положения на текста ми. Това ми спестява време, което на моята възраст е от решаващо значение.

Тази бързина прави от изповедта Ви на фенка на Г. Господинов шедьовър на обществото на спектакъла и на почти академично-библиографското изброяване на любимите Ви негови творби. Сигурно е смешно до смърт, но бях поразен, че „иконата на Нова социална поезия” (формулировка моя, В. С.) може така да обгрижва публично иконата на лайфстайл академизма.

Бързината Ви всъщност превръща планираното от мен Отворено писмо до г-н Светлозар Желев в простичък отговор на Вашия ФБ пост. Та значи все пак: Там, където не сме по-добра поетическа книга ли е от Когато заспят? Между другото, чисто литературен въпрос, as you like it.

Тази бързина компресира също, което е по-важно, десетилетните процеси по приватизацията на идеята за нова социална поезия, чийто копилефт автор съм, в броени изгубени дни от написването на Манифеста на новата социална поезия до ФБ поста Ви.

В качеството на автор на Манифеста съм длъжен да заявя, че Вие очевидно сте подписали договор, който не сте прочели. Аз, от своя страна, съм Ви поканил за админ, без да познавам възгледите Ви за българските литературни награди и Г. Господинов. Взаимно криворазбиране, не по-малко забавно от обяснението на иконата на социалната поезия пред иконата на лайфстайл академизма.

Ако трябва да синтезирам в една дума съдържанието и посланието на Манифеста – и тя да НЕ е литературна – това е „свобода”. На първо място от българския литературен истаблишмънт, чийто ключов актант са литературните награди и Г. Господинов.

Във ФБ поста си Вие се обявявате в защита на този истаблишмънт. Намирам това за абсурдно от страна на човек, подписал Манифеста. Същевременно това е Ваше право като свободно подписала Манифеста: правото да защитите българския истаблишмънт на мирния преход, срещу когото в съавторство с В. Прасков написах Манифеста, подписан от Вас.

Във ФБ поста си Вие оспорвате правото ми да говоря от името на Група „Нова социална поезия”.

Добре, щом казвате. Особено имайки предвид, че Вие сте админ на ФБ Групата „Нова социална поезия”.

Вече се премахнах като админ на Групата. Оттеглям също така блърба, който написах за ръкописа на първата Ви поетическа книга, изхождайки от грешното допускане, че Вие не се стремите да станете част от българския литературен истаблишмънт. By the way, с ФБ поста си Вие току-що си осигурихте не просто блърб от когото пожелаете от този истаблишмънт, но и директно светло бъдеще.

(Конкретно за блърба мога да Ви препоръчам най-добрите, познавам ги отлично, измежду които да изберете.)

Искам същевременно да Ви обърна внимание, че създадената от мен концептуална платформа „Нова социална поезия” още в първото изречение на Манифеста категорично отхвърля – понятийно отхвърля – идеята за „демократично” формиране на позиция. Концепцията за дистинкцията „враг-приятел” като основа на политическото е на смъртния враг на (нео)либералната демокрация Карл Шмит.

Приложих тази идея към българското общество на мирния преход с дълбоката убеденост, че „демокрацията” му е маска на абсолютната липса на свобода. Предложих да потърсим липсващата свобода в радикалното оттласване от истаблишмънта на мирния преход и свалянето на демократично-неолибералната му маска.

Т.е. изказвайки се от името на Група „Нова социална поезия”, аз го правя като религиозно-политически екстремист, който нема време в най-буквалния есхатологичен смисъл на израза да се занимава с „демократичното” формиране на обща позиция. Манифестът е така конципиран и написан, че всеки подписал го получава абсолютно същото право.

Че не искате или не можете да се възползвате от това право и свободата, която то гарантира, си е изцяло Ваш проблем. Лукава импликация, прокрадната във ФБ поста Ви, е, че сте носител на някаква „свобода” в Групата. Не. Вие сте просто следващият носител на някоя награда на истаблишмънта, който защитихте. Той не забравя. Дори няма да забави.

Взели сте правилно решение, което трябва да бъде реално подплатено с оттеглянето на подписа Ви под Манифеста и напускането на „Нова социална поезия”. И двете неща – подписът и членството – могат да Ви навредят още в най-близко бъдеще, свързано с номинирането на следващата Ви книга за литературни награди и дори възможното им спечелване.

Оставям Ви на разположение в режим копилефт идеята за „икона на Новата социална поезия”, в която има много хляб.

Не точно този, който надушвате под формата на „демокрация” и „социална чувствителност”.

Но администрирайте това, което сте надушили. Някои Ваши стихотворения ме подведоха, но поезията като цяло не е нищо повече от проблясък на нещо абсолютно друго.

С уважение,

Владимир

18.09.2016, София

 

 

 

 

 

Advertisements