как, приятелю

by Владимир Сабоурин

 

приятел, когото уважавам, не, повече: говори по необичаен начин на душата ми – ме изправи пред собствената ми съвест

каза: толелираш на стената си расистко говорене, какво става с теб, къде е гневът, къде е отговорът на социалния поет?

наистина какво става

приятелят говори от нетука, но аз не искам да се оправдавам с тука, защото никога не съм приемал тука-то за възможно оправдание

но все пак: аз съм тук, където съм

тук съм преди всичко тъкмо защото съм поет, тук съм заради болката на този език, заради болката на мимезиса на тази лудост тук

но трябва да отговарям и пред едно нетук, което уважавам, в което вярвам

то същевременно също се разпада като замък от карти пред очите ми

нима аз ще го задържа от падане – той сам вече не може да удържи себе си

каво се случва скъпи приятелю, какво става със света ни

тази лудост тук поне е болка, пораждаща поезия

страх ме от онзи свят там, който продължава да ни призовава към разум, който вече самият той не може да защити

как да го защитим ние в тази лудост тук

как