Мирен преход и литературен живот

by Владимир Сабоурин

 

След приключването на траялия над 15 години мирен преход в литературата болезнено стои въпросът що е все пак литературен живот.

През петнайсетгодишния период, приключил внезапно това лято, въпросът не стоеше, доколкото мирният преход в литературата просто следваше всенародния мирен преход на бг обществото.

Което накратко означаваше:

1) Излъчване на народен писател от средите на университетската приватизационно-фондационна интелигенция

2) Социология на литературата, провъзгласяваща несъществуването на бг лит-рата (с изключение на консенсусно излъчения народен писател)

3) Същата, картографираща центъра (народния писател) и маргиналиите (всеки, неучастващ в приватизационно-фондационните дела)

4) Теоретичното налагане от екзактно социологическа гледна точка на понятието за добър вкус, включващо уважение към народния писател и категорично отхвърляне на езика на омразата, (недо)посмяващ да се надигне от маргиналиите

5) Определянето на Ани Илков за жив класик, който трябва да се държи като мъртъв, възхваляването му като такъв (мъртъв).

За голяма почуда на тази социология на лит-рата това лято се оказа, че трябващите да си стоят мъртви са живи. Реакцията й беше да обяви идването на апокалипсиса в 6 вечерта (прочетено у народния писател), тъгуването (прочетено у народния писател) и апелирането към добрия вкус (лично творчество на социолога на лит-рата).

Удобно несъществуващият, мъртъв или маргинален литературен живот изведнъж се оказа просто жив.

Краят на мирния преход е възкресението на литературния живот.

 

 

 

 

 

Advertisements