Социология на литературата и (на) добрия(т) вкус

by Владимир Сабоурин

 

Бг академичната интелигенция постигна през 10-те години впечатляващ консенсус по една тема, единствената сякаш консенсусна в тази странна за една интелигенция степен: харесването на най-успешния бг писател.

За преживелите 90-те е все още пресен спомен, че тогава такъв консенсус липсваше. Изглежда тази липса е била по-скоро мъчителна, тревожна, отколкото освобождаваща. Защото при първа възможност за постигане на широк консенсус – някой да се предложи за проекционна повърхност на подобна потребност – се получи вкопчване в предложилия (се) да задоволи потребността.

В този смисъл най-успешният бг писател не е създател на консенсуса, а задоволител на предсъществуваща потребност. Социолозите на литературата могат да бъдат спокойни: в харесвания от тях феномен всяка неразомагьосана литературна субстанция е изключена.

Задоволената потребност бе потребността от мирен преход. Бг интелигенцията сподели с широките народни маси тази потребност.

Сега, когато неочаквано за всички, мисля, мирният преход в литературата приключи това лято, бг академичната интелигенция видимо се чуди какво да прави с по-нататъшното задоволяване на потребността (си) от консенсус около най-успешния бг писател.

Първата й реакция е обявяването на приключването на мирния преход като липса на вкус. Тежко нарушаване на добрия вкус и тон е видимото нарушаване на консенсуса в харесването на най-успешния бг писател.

Аз лично още от 99-та, когато най-успешният бг писател започна пиар акцията по ставането най-успешен бг писател, имам сериозни резерви и опасения да харесвам най-успешния бг писател. В онова далечно време това бе единична аберация на добрия вкус, която можеше да се отдаде на болезнена идиосинкразия на самотния нехаресващ.

След видимото приключване на десетилетния мирен преход в литературата това лято социолозите на литературата би трябвало да констатират, че потребността, създала най-успешния бг писател, вече не е налице – социологически не е.

Те обаче продължават да говорят за нарушаване на добрия вкус. Какви социолози на литературата са те тогава?

С тях или без мълвата, че вече не е жизненоважно да харесваш най-успешния бг писател се разпространява – основно от хора без добър вкус разбира се, но все пак вече социологически значими единици и в социологически значими публични пространства.

Не бих искал в този момент да съм в положението на социолозите на литературата, защитници на добрия вкус.

Но те сами се докараха дотук като видни представители на бг интелигенцията, споделяйки патогенната потребност на широките народни маси да намерят проекционната повърхност на миража на мирния преход.

 

 

 

 

 

Advertisements