Висока теория и обикновено тъгуване

by Владимир Сабоурин

 

По непотвърдени докрай данни (липса на трактат, манифест и т.п.) вече и високите теоретици започват да тъгуват.

Странно. Основна екзистенциална функция на науката (която разбира се високата теория е склонна да отрича) е държането на разстояние на всякакви „настроености” на обикновеното пребиваване в света.

Когато уважаващи себе си високи теоретици започнат да прибягват до „настроености” от рода на тъгуването, за да обяснят и опишат случващото се, трябва да наострим уши. Нещо се случва.

Колкото тривиално е да тъгуват обикновени литератори шмекери, толкова странно е показно да тъгуват публични фигури, чиято репутация се базира върху недосегаемостта на високата теория от банални „настроености” на литературното поле.

Те – обикновените литератори шмекери и отскоро и (!) необикновените високи теоретици – наричат това: тъгуване пред лицето на идване на апокалипсиса в ранните часове на вечерта.

Ние наричаме това тъга по мирния преход и неговите квазифеодални привилегии.

Ние наричаме техния апокалипсис просто поезия.

Която се взривява в лицето им на литературни апаратчици, усещащи как академичния контрол върху литературното поле им се изплъзва.

Тяхното тъгуване е обикновено шмекеруване, отдавна успешно превъртяно в тривиалната литература.

Техният апокалипсис е нашата поезия.

 

 

 

 

 

Advertisements