да се завърнеш в бащината къща 4

by Владимир Сабоурин

 

 

По Слави Томов, 18+ години по-късно

 

За сведение на всички

на всички погнусяващи се унижаващи тероризиращи любопитни
вгорчаващи местата където съм щастлив
на всички добронамерени граждани селяни нямащи нищо против
на всички пишещи анонимни писма

погнусяващи се унижаващи тероризиращи любопитни добронамерени
граждани селяни автори на анонимки

името ми е Владимир Едуардо Сабоурин Дренска
няма да позволя да пробутвате неподготвените си изказвания по литература
като граждански ангажимент
пишете името ми, когато ме цитирате

последният естествено затваря вратата ха-ха
последната хи-хи
ценя българския хумор не е да не го ценя
хайде Дренска путко заспала затвори вратата
затвори вратата след сина си мамо
Хайде, мамо, така го иска eзикът
език свещен на твоите деди

това не е езикът ти, мамо
това не е езикът на мама
това не е езикът ти, мамо
това не е езикът на мама

Ще затворя вратата
когато пожелая
щом ми писне
ще ви оставя насаме със себе си
на произвола на съдбата ви
българи
Тогава ще има плач и скърцане със зъби
единственото, което умеете добре
българи
смилете се над мен
смилете се над себе си

Идвам от гетото на Бордо
градът моряците жените
възпятото от Хьолдерлин Хайдегер националсоциалистите
мястото на всички чифути Saujuden [еврейски свини]
там е мястото им
в този славен град

Идвам от Хаити където големият генерал на Просвещението
изгнил където бе затворен Клайст за кратко
във Франция Fort Joux
написал там
кървавия пруски романтичен
годеж в Санто Доминго
вместо духане
[лапане на кура]

да би мирно духала
да би мирно лапала кура ми
не би чудо видяла
българската литература
Романтизма
леталното чудо

та значи, бях започнал да казвам
големият генерал на Просвещението
Toussaint l’Ouverture изкла до крак
белите хора
(като бели хора)

Идвам от Сантяго
където се спасих измъкнах се
останах цял
на юго-източното крайбрежие на Куба
душата ми остана там
където са френските плантации за кафе
французите презиращи испанците
добри търговци на кафе и роби
по-добри търговци от испанците, по-изтънчени

Идвам от спалните с балдахините
с много гънки тюл дантела рюш
напомнящи ми за Родината любезното Отечество
докато здраво клатя [еба]
негърките [чернилките]
(след ракийката, салатката, суджука)
а сутрин
русокосата си повелителка [чета]
Албите й ме влудяват
влудява ме
как
сутрин
мириш[е] на това
което [е] сънувала последно
(сдържано попръцнувам)

…………………………………..

Сега съм тук
в бащиния ви дом
българи
смилете се над мен

Сега съм тук
отдето няма връщане
Милост, за бога
милост.

 

 

 

 

 

Advertisements