Кирил Василев „Планински проход“

by Владимир Сабоурин

 

Острите завои покрай реката
накланят целия ти живот
всички малки предателства
ту на едната ту на другата страна
без да могат да ги откъснат от теб

нащърбени остриета от кремък
почернели от спечена кръв
силуетите на боровете се готвят
да ти кажат най-важното
но шумът от пълноводната река
ги заглушава

пикаещи край пътя мъже
облекчение подхващано радостно
от нетърпеливите птици
за да го превърнат в мелодия
навита като реотан
който прогаря жлъчката ти

постоянно посягаш към сенника
не можеш да понесеш блясъка
на това обсебено небе
което притиска слепоочията ти
решено да нахлуе в черепа
и да изстърже всяка следа
от угризение

на един от завоите
почти изкрещяваш – неее
при вида на огромен ореол от сняг
който поглъща няколко дребни кончета
натоварени с дърва

натискаш газта
с риск да изхвърчиш от пътя
и да се размажеш върху речните камъни
само и само да не бъдеш част
от този пристъп на свещено насилие

 

 

 

 

 

Advertisements