Кирил Василев „В памет на Диана Чакърова (1967 – 2010)“

by Владимир Сабоурин

 

 

В деня на твоята смърт
лебедите в Хайд парк безразлични
към човешкото присъствие
заглаждат внимателно с човки перата си

виждам те в мръсната болнична стая
голата ти глава блести
като огромен диск от месинг
на стенен часовник
рухнал на пода

наблюдавах година след година
как нещастието се разгръща неумолимо
като бахов контрапункт
но ти се спираше все така да погалиш
дърветата на твоята улица

в Теорема на Пазолини
един мъж се съблече гол на гарата
и прекрачи в пустинята
никой в киносалона не смееше
да помръдне

ти се съблече няколко пъти на улицата
и аз хукнах да ти предложа
непоискана помощ

в лудницата не лекуват разбира се
но е топло в студените месеци
и предлагат храна

там ти видя всичко
което вече беше виждала и познаваше добре
освен
понякога
в студените ноемврийски следобеди
мълчаливия караул на старите шизофреници
по покритите с листа алеи на парка

недостижима мяра за достойнство

викът не е всичко
ти се научи да преглъщаш виковете
и късаше цигарите на две
за да има за утре

не съм виждал в църквите
да посягат така към причастието
както в двора на лудницата посягат към цигарата

и този миг след първото дръпване

когато вселената застива
удържана на ръба
на безкръвните напукани устни

точно както в онзи картон на Рафаело
обърнатата длан на Христос удържа всичко –
потреса на Петър
напрежението в телата на Заведеевите синове
рибите разкъсващи мрежата
всичко

лебедите се отдалечават
все така безразлични към присъствието ни
и студената светлина потъва в перата им

имам ли сили да призная че нито споменът
нито самолюбивите угризения
нито вярата във възкресението на мъртвите
а тази нечовешка красота
в която сме зачеркнати напълно

ни дава шанс да бъдем заедно сега
нито отсам нито отвъд

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements