Рентиерът на Мирния преход или Етосът на изкуството да се поддържа корпоративна рентабилност

by Владимир Сабоурин

 

Еди, моля самосезирай се

 

След като мълчаливо гласува за съхраняването в пълен размер на правата и свободите (си) в Корпорацията, Рентиерът на Мирния преход (РМП) заговори за „възможността за разговор”.

Отсега да кажа, че в този текст ще има масирани обиди срещу Мирния преход и неговия Главен Литературен Приватизатор – кратко Рентиера. За продължаването на четенето на този текст всеки носи отговорност сам.

Но не бъдете страхувани от необходимостта да тъгувате и тъгувани от необходимостта да се страхувате!

Тъгата е преход от по-голямо към по-малко съвършенство. И обикновен пазарен трик.

„Става все по-ясно и тъжно“, да, разбира се: предвидимата реакция на РМП пред лицето на всяка възможност за намаляване на корпоративната рентабилност на Мирния преход в литературата е – познайте от 3 пъти – тъгата. (За която вече има писмени обвинения, че е плагиат.)

Непосредствено след задължителното потъгуване за чужда сметка РМП се опитва да ни страхува, че можел да „пробва с моите шамари”, но нямало да го направи. За всеки, познаващ РМП, е пределно ясно, че неговите шамари работят само в режим телефонни обаждания за сваляне на текстове, накърняващи корпоративната рентабилност на медийния му аватар.

Времето на тези шамари безвъзвратно изтече. И нека го кажем направо:

Най-кратката дефиниция на РМП е тоталната липса на топки, маскирана като тъга, целяща оптимизацията на рентабилността в рамките на Мирния преход, бонифициращ на свой ред липсата на топки.

„На 5 август подадох оставка и от Управителния съвет на ЛВ” казва РМП.

Да, след като мълчаливо гласувах на 31 юли за съхраняването в пълен размер на правата и свободите (ми) в Корпорацията и на моите символични и несимволични доходи като мълчаливо гласувал за запазването на правата и свободите (ми) на ключов член на Корпорацията.

Следва огромен скучен самоцитат на РМП.

Ето един по-интересен:

„В същият този ЛВ периодично са излизали статии и интервюта, последно преди 4-5 броя, гдето някой, последно ВС, вж интервю в брой на МК, е говорил гнусни неща срещу името ми. Не пропищях. Не получих публична защита и възмута. Еди, моля самосезирай се, ако си запознат.”

Еди, моля самосезирай се!?? – УДФ?!!

Наистина трогателна лексика на Рентиера на Мирния преход, свикнал да живее в някаква ЛВ прокурорска република, където устата на всеки, дръзнал да накърни рентабилността на аватара му, може да бъде запушена.

От кого?

От Едвин Сугарев, срещу когото РМП мълчаливо гласува малко по-късно. И го (само)изключи от Корпорацията.

И най-трогателното, касаещо, разбира се, физическотъжната особа на РМП – в болд: „накрая в цялата неясна битка около ЛВ като враг ще бъда изкаран аз, помни ми думата.”

Началото на любомирлевчевските мемоари на РМП е поставено.

„Толкова е малка и тясна тази среда, че известно смирение и работа само ще е от полза” за по-нататъшната оптимизация или поне запазване на статуквото на рентабилността на проекта РМП.

Но Мирният преход и неговата несмущавана рентабилност с леки перести облачета вече приключи, г-н РМП.

Ето, съвсем скоро, на 16 септември 2016 г. предстои сериозен разговор за един явен конфликт на интереси, който трябва да осигури поредната награда в корпоративния Ви абонамент на РМП.

Вместо недостойно да хленчите за пред сантименталния си електорат подгответе си по-добре отговорите на некое друго въпросче, г-н РМП.

Вече ще е така, обещавам Ви.

И ЛВ наистина е вече и за Вас само крехък японски параван, който няма как да Ви предпазва занапред от въпросите, касаещи корпоративните Ви печалби на Приватизатор (крадец) № 1 на Мирния преход в литературата.

Наистина съжалявам, че няма да имате топки да отговорите и на този текст, г-н РМП.

Самосезирайте поне Еди.

След като го (само)изключихте.

 

 

 

 

 

Advertisements