Марио Коев „Любовта човешка“

by Владимир Сабоурин

 

Любовта човешка
е място мочурливо
Място живо.
Там жабки дишат и щурци
се търкат над тревите.
Над твърдите треви,
в които няма място –
но сянка до трева,
трева до сянка
Мочурище от пръст, вода
и плясък.