Костенска елегия

by Владимир Сабоурин

 

І
Идвал съм тук в далечното близко
Минало още нямах собствени мъртви астматично
Дете на пионерски лагер олимпийският открит басейн
Бетонното място на непревъзмогването на страха където
Се каляваше меката стомана на късния развит соц прехода
Към капитализъм от балнеосанаториума към спа хотела на сина
На президента гнездото на саламандъра дебелакът биещ чекии пред
Широка избрана публика свършването неразгадаема загадка подобна
На сопол влетелият прилеп суровина за афродизиак пощуряването на
Момичетата по-ясно наблюдаемо с просто око явление ти беше по-смел
Просто се изсра за сбогом през капандурата върху покрива на вилата на д-р
Кръстев аз трябваше като дете от добро семейство да бъда доносникът знаем
Че НЕ си ти айде стига този академизъм каза възпитателката знаем, че не си ти
Само кажи д-р кръстев приключил радикално ти се изсра през капандурата на вилата
Му не те издадох макар че бях дете от добро семейство на научни кадри а ти не беше
Явно благонадежден академизмът на д-ра включвал още опцията самоубийство сега е
Само корпоративно средство за картелно извличане на литературни дивиденти на провалилите се
Неспособни да приключат ти се изсра през капандурата на кръстев не станах доносник
Още помня змийския поглед на възпитателката дете от добро семейство аз не те предадох
Ето дойде време и аз да се изсера през капандурата на радикално приключилия д-р кръстев

 

ІІ
Гипсова нимфа изливаща в рококо поза от гипсов рог на изобилието в бетонен шадраван
Добре дошли на строителите на социализма редицата от снимки като в сиянието 30-те
Приличат на 40-те на 80-те на 90-те на сега добре че мъртъвците и даряваните от тях
Кошмари ме следват навсякъде в синьото на спа хотела по пътя стара вила делната
Янусовидно на две лявата рушаща се страна с част от надпис ц. с. на профс по-нататък
Не се чете върху реставрираното лице в стил селски барок с икеа фенерчета от ковано
Желязо икеа сачак мутренско имение местен баухауз със собствен частен батут отбивки
Водещи в нищото обрасло с къпинак санаториум казарма за силикозноболни миньори
В двора сред запустението прясно боядисана в синьо успоредка от едно време радваща
Окото частна инициатива в подножието на водопада разперване на бетон бяла певеце
Дограма на крилете на посттоталитарното желание народният поет пирографисан
По добре усвоено проектче разпадащо се вече красива българия стамболийски
С мустаци и пушка на рамо с още непаднала глава пред водопада очакващ
Своя следващ народен поет емайлирана табелка с ръждиви лакуни къпането
И прането е забранено занитена вовеки върху патиниран базалт излагащ се
Бутафорно безсрамно на селфитата от 30-те 40-те 80-те 90-те и сега ио
Проявява слаб интерес вдълбочена в сладката царевичка и астмата си
Която още не познава

 

 

 

 

 

 

Advertisements