Ирма Димитрова „Селяндурска кражба“

by Владимир Сабоурин

 

Разговор нямаше и не би могло да има. „Действащите“ и подкрепящите ги членове на Съвета на учредителите бяха дошли там в качеството си на мълчаливо количество /бяха довели дори Ивайло Знеполски, чието присъствие сред учредителите май никой не би могъл да обясни/. Количество, говорено от адвоката си. Казал им да мълчат – те слушкат. Сякаш се бяхме събрали не заради „Литературен вестник“, а в съда – да делим наследството на „Мултигруп“.

(…)

Точно в такава картина съм си представяла как е ставало изгонването на неудобните от комунистическия писателски съюз – с гора от вдигнати ръце на треперещи за кариерата си бездарници и страхливци.

И нека не се лъжем: случилото се на 31 юли вече не е ритуално убийство на бащите, то дори не може да опре в тези високи регистри. То има друго име, ниско – кражба. Селяндурска кражба. Комплексарска.

 

 

 

 

 

Advertisements