Захари Захариев „Пиян дзен“

by Владимир Сабоурин

 

На Ивко Щастливко

 

Разноуста жегата гаванка
и аз във нея чан Зико
се къпя яребица разтръгвам чворове
и пея пор и гьол щръкнал щъркел
в крайна сметка любовта е мека филия намазана с мед
и отгоре й пиршество на пчелни оргии
и когато припекът е мързел смок
Ци Чу шофьор на камионетка подвижна лимонада
от домашен сорт през мехур оригване
и спуснат джам простенва драконски навън
„Зико, Зико квартал да си пък аз пчелин във него
и тъй да си бръмчим о неподвижното
дизел дзен и облак нарисуван с нос“
така ни хрумва живописна техника с уста
рисуване по облаци чрез стрък от стръвен хрян
легнали в тревите като бедствие и прашна кихавица
пренареждаща небето по Клее
само дето камионетката на Чу ни диша тежко в меланхолията
и мравките под нас щипещо сатори
та си вдигаме триножниците яко дим
с изпохапан задник Ци хвърчи и псува
„Еротична гад и хихик от дългата
змиорка в пояса“
електрическа е, викам подир дирята му,
ама той не чува и пращи свистящ напред
чума черно високо зареден енот та кълбовидно
се изсипва сотирологично потна лимонада пада дига се
връз сърцето на дюдюкащите на площада самки
съм газиран Дон Хуан, омайва ги с едно око
а с другото ме гледа, мене Зико,
как се дуя из прахта след него, дроб
готов да кихне спори страст по наръфаната шия
на мадам Пирон и вдига пръст и сваля немска
идеалистическа касетка в която стъклено реве Хюго ван Ойтел
незнаен математик прочут боксьор и бобено зърно
гадаещо по разхвърляните стойки на хвърлячите на боб
лимонада сиреч от кисело дърво и долбокоренист ябълков омлет
та идвам озъбен аз фучене ярост и премерен свян с пустиня цяла
между веждите ги смигвам ги налитам и пращя
змиорки имаме си и триножник-два елате да ви занебем
Ци Чу разбира се дообяснява „да ви нарисуваме в небето“
за да не стане някой лингвистичен гаф се прекатурва
се развихря с отварачката летят капачки разноуста жегата
порязана с ръждива тенекия плаче
и самките ни глътват
газирано шуптим по шии
и нещо в мене гладно се обажда
ей, Ци Чу май сме ранно християнство, Йона китът и подобни лимонади
сръчквам го в ребрата а онзи ме поглежда
под въпрос
сме свинското на Буда, Зико
току опаткахме светец
се пукам да се смея аз
да умра до смях
и той до мене
потъваме
цвърчим
дзен
пиян.

 

 

 

 

 

Advertisements