Кирил Василев „Сълзлива песен за нещастната любов“

by Владимир Сабоурин

 

На Владимир Сабоурин

 

Танковете настъпват
тълпите настъпват
организираните убийци настъпват
самотните убийци настъпват
смъртта развява знамената си
безкрайното желание
за окончателно решение
винаги е тук
който не е развял знамето си
със знамената на смъртта
няма да живее блажен
ще тъпче мекия асфалт
на магистралите за никъде
ще вие в черепната си кутия
в гръдния си кош като във фризер
натъпкан с мъртви ембриони
смъртта се нуждае от кауза
смъртта се нуждае от живот
животът се нуждае от справедливост
справедливостта се нуждае от смърт
хеликоптерите кръжат над морето
окото на Белия кит ги следи
дунапренен кит весело взривно устройство
с огромна опашка върху която са седнали
мъдрите на света безсмъртните на света
техните блажени усмивки не трепват
ситните бръчки около очите им трептят
един от тях е извадил бандонеон
и свири сълзливата мелодия
на песента за нещастната любов
на Изток и Запад на Север и Юг
край тях самолетоносачите танцуват
под тях на дъното античните амфори
пригласят оплетени в косите
на обсебената от мита
за Новия живот Медeя
танковете настъпват
тълпите настъпват
организираните убийци настъпват
самотните убийци настъпват
куршумите подскачат по водите
като плоски камъчета хвърляни
от бъзсмъртните старци-деца
всеки е сам и колкото по-сам е
толкова по-силно крещи
общото е което ни разделя
някой повръща върху любовника си
тази манна небесна е всичко
което ни остана
но знамената трябва да се веят
националните флагове хоругвите
знамената на левите и десните
на крайните и най-крайните
на профсъюзите и малцинствата
на корпорациите и университетите
на футболните агитки
на избуяли като бурен суверени
знамената трябва да се веят
справедливостта е за всеки
смъртта е за всеки
танковете настъпват
тълпите настъпват
организираните убийци настъпват
самотните убийци настъпват

 

 

 

 

 

Advertisements