Тихо по-тихо дори

by Владимир Сабоурин

 

Тихо по-тихо дори дишането ти
От молитвата пътният възел разхлабил
За миг примката на третата сливица костите
Сухо пращят отговаря паркетът червеният тътен
На града се отдалечава отместването непозната звезда
Над черните монолити на фотоволтаиците кой ще посмее
Да наруши тишината преди обаждането на първите птици
Дори капиталът който никога не спи сега е само жълто премигване
На сфетофара предутринна гонка по ботевградско шосе тихо
По-тихо дори от молитва твоето дишане

 

 

 

 

 

Advertisements