Покривът

by Владимир Сабоурин

 

Това не може да е истина излизам
На терасата така и не се научих да пуша
За да имам алиби да съм там под погледа
На сграда тип затворен комплекс с малко обитатели
Портиер поддържащ зелената морава преди да се е
Нанесъл жив човек белият мерцедес дискретно хлътващ
В подземния гараж под погледа на гърба на панелка лицето
На кухни прането голи до кръстта пенсионери пред лицето
На първата сграда построена след 89та вече в разноцветни
Кръпки на персоналната изолация под погледа в радиус
Надхвърлящ 180 градуса виждан вгръб от богатите отляво
От бедните отдясно от някаква имагинерна средна класа пред
Погледа ми керемиден покрив пренареждан многократно
Вълнообразен от хлътвания черга от парцали с всички
Цветове на дъгата на керемиденото без сателитни чинии
Сляпа ниска капандура осенен от джанка смърдящ на джибри
Бъз бреза акация затулящи всичко под стрехата откъдето
Никой не ме вижда и аз не виждам нищо

 

 

 

 

 

Advertisements