Тухларната

by Владимир Сабоурин

 

An old beast ended in this place
Sylvia Plath

 

 

Комин на крематориум пушекът
Бял като при имаме папа фабрика за тухли
И цигли пепел с цвят на пепел от рози изривана
С мотика сипвана с мотиката в чували вдигани носени
На глава катъри пред двуколки управлявани стоешком
С гуми от бус изтрити до гладкост отразяваща слънцето
Жената омесва парчето глина мъжът го мята в калъпа притиска
Приглажда слага отгоре печата на собственика далечна хералдическа
Лилия от времената на колонията изнемогваща в жегата на робския труд
Под слънцето на капиталистическата свобода тухли единички стелещи се
На вълни на мъртво море напукано от суша дъно мъртво вълнение смугли деца
Събират глината разболяват се налага се викането на лекар налага се погребението им
Задлъжняването неизплатимия дълг на всичко живо пред смъртта и капитализма
Ако избягат ще ги открият и изтезават няма изход най-много да се самоубият
Казва майката словесни животни человеци словесни същества същи и ожидаящи
Душевно естествено за бъдостност нетленна глината е в техните женски ръце
Езиците пламък избиват през пепелта законът категорично забранява робството
И предписва минимална почасова ставка минимална работна заплата и дори
Отгоре заплатите се ориентират по цените на пазара целуваш публикацията
Във вестника съобщаваща за акция на полицията в тухларна разкритие че
Работниците НЕ са получили минималната си заплата с телефон слушалка
Водиш неравна борба за освобождение добрата новина се отпразнува с тези които
Още са поробени дебел скакалец надзирател на мотор наблюдава отстрани как
Казваш на хората че спасение има от комина зад тебе се издига пушек

 

 

 

 

 

Advertisements