Ингеборг Бахман „Остров на мъртвите“

by Владимир Сабоурин

 

Трябва да вярвам, че
тази лудост, този затвор
трае во веки веков
многото часове, докато аз
си избирах мой папа
и тъмен дим
се издигна
(не една свещ
с белия)
докато моите сънища
заседаваха в конклава
и всичко живо гласуваше против
най-бясната ми провалена
мечта
та тя сама
не би си повярвала, не узнала
че да владееш над всичко това
над мърсотия, злато
семе е остров на мъртвите

 

На Виктор Прасков и Белослава Димитрова

 

 

 

 

 

Advertisements