Прекрасна гледка 3

by Владимир Сабоурин

 

След като главният приватизатор демонстрира в края на 90-те колко лесно е да приватизираш не само ЛВ, но и цялата съвременна БГ литература, асистентка № 1 и асистентка № 2 решиха да демонстрират, дистанционно направлявани, същото в академичната сфера с помощта на вече приватизирания ЛВ.

Асистентка № 1 бива поканена в приватизирания ЛВ от главния приватизатор.

Така възниква Корпорация Катедра ЛВ.

Нека да видим как красотата в този нов приватизационен етап идва също отвътре, от меандрите (свинските черва) на зависимостите.

1) Някой не е в ЛВ от десетки години, а всъщност го управлява по йерархичната академична вертикала между асистентка № 1 и професор № 1. Имаш крава, пиеш мляко дори без да присъстваш. Ражда се дистанционната форма на управление на ЛВ.

2) Някой е в дълбока редакторска хибернация от години, но активно се включва в защитата на Корпорацията, докато останалите й членове предвидливо мълчат. Той, нелош покерджия и баснописец, е избран на бюрократично-административен пост с гласовете на структурообразуващата Катедра на Корпорацията. Ражда се прякото управление на ЛВ чрез академична игра на стъклени перли.

3) Силвия Чолева бива изключена от Корпорация Катедра ЛВ, защото не е част от академичната игра на стъклени перли. Изключването е определено като „доброволно напускане” и „личен житейски избор”. Върху „ненапусналите” започва да се упражнява „морален терор”. Това е наречено „Право на уточнение” и е подписано с име собствено (!) – не е за вярване (но вж. красота № 2).

Присъстваме в реално време на раждането на ЛВ като Министерство на истината на Корпорацията Катедра.

Меандрите (свинските черва) са красиви.

 

 

 

 

Advertisements