Кадилакът

by Владимир Сабоурин

 

От двайсет години безуспешно търся този сън изгубен
В забравен хартиен вестник от края на века огромен подземен
Гараж в коренището на небостъргач неуязвим отдолу вълнообразно
Взривяващ се по протежение на виртуалната си повърхност горе
В стъклопакетното черно сияние отразяващо едновременно луната
И слънцето видени от магистралата проснала се в нищото по съновидното
Протежение на отчетливо миражен джетлег потъвам в безкрайното хале почиващо
На колони от старото царство но канелюрите издават трезвостта на бетона
Величествено влизам като ставащ от сън крал проблясващ в искрящите отражения
На косите утринни лъчи преди пълнотата на възсияването на неона спирам спокоен
Готов за маневра за паркиране в този миг в левия ми хълбок се врязва
Нещо значително по-малко от мен но с пълна мръсна газ малко бяло сузуки
Джимни като неуместна чаена церемония неуместен теоретичен финт скришом
Преминал във фронтален удар прицелен в широкия ми фланг с видима
Неохота огромното ми тяло напуска плавната траектория на захождането
Назад към обичайното паркомясто в същия миг задното ми крило мечтаещо
За пръски от вълнолома на хавана бива в движение подето от втория удар този
Път отдясно което ми придава неволно въртеливо движение което аз определено
Не търся но за второто малко бяло сузуки това е добре пресметнат тактически
Удар чиято кинетика ме дезориентира в комбинация с първия и тогава десетина
Ме почват отвсякъде малки безлики коли алегории на мъчително бавния залез
Над детройт под лъчите на автомобилостроението на страната на изгряващото
Слънце церемония преведена неясно защо от японски на родния им език съвсем
За кратко неочквано в рамките на броени минути отговарящи на времето
Необходимо за отглеждането на младо послушно поколение без понятие
За свобода и опит на свободното реене на издължени самотни тела практически
В нищото на магистрали звездообразно сечащи пустинята от мен не остава
Друго освен топка метал със стърчащи на всички страни никелирани
Лайсни напомнящи на глутницата сузукита че някога съм бил гордостта
На автомобилостроене въплъщавало една невъзможна за тях мечта.

 

 

 

 

Advertisements