Бит и душевност на БГ расизма

by Владимир Сабоурин

 

Сърцето на сръбското на анонимното писмо, адресирано до съпругата ми, представлява поредица от расистки попържни.

От дете съм свикнал с това, няма с какво да ме учудите, Пощальонки.

Тъй като Вие ми изпратихте анонимно писмо, пълно със селяндурски расистки обиди, искам и аз да споделя нещо с Вас, публично:

Расизмът Ви е на провинциалисти и селяни.

Обичате и лижете задниците на западнярите като комплексирани провинциалисти и селяндури.

Мразите ориенталския човек в себе си.

Поради тази причина мразите и всичко, което Ви напомня за ориенталския човек във Вас: циганите, хората с различен цвят на кожата.

Ако случайно те идват от великата американска страна или от великия запад, им правите публични кавали и модри очи за пред хората, а в спарените Ви кухни ги псувате на „черни маймуни” (Пощальонката).

Успех, скъпи сънародници.

Успех, скъпи колеги, наричащи ме напълно политически коректно „този цветнокож българин“ (Boris Rokanov).

Успех, скъпи колеги, представители на БГ интелектуалния елит, мълчаливо солидаризиращи се с анонимния автор на селяндурски расистки попържни.

Аз също изцяло се солидаризирам с Вашия расизъм.

Обичам го като Ваш сънародник, БГ провинциалист и селяндур, скъпи Пощальонки.

С годините научих от Вас едно:

Когато нямате аргументи, ме псувате на негър.

Или мълчите, солидаризирайки се с тази, която ме псува на негър.

 

 

 

 

Advertisements