Помирение (Aussöhnung)

by Владимир Сабоурин

 

В чешкия курорт Мариенбад
Почти 72-годишният Гьоте среща наивно-кокетната
17-годишна Улрике фон Левецоу (Levetzow)
Която прекарва там лятото заедно
С майка си и двете си по-малки сестри
В поета пламва любов към девойката

Заслепен от любов, той посмява
Почти немислимото: в писмена форма
И с всички необходими формалности
Иска ръката на госпожицата
Негов сватовник е приятелят му
Великият херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах
Карл Август, който обещава на семейството
На Улрике безгрижен живот при неговия двор

(Гьоте се оправдава пред Карл Август
С думите: „Никой неуспех, никое мъмрене
Не прави любовта достойна за порицание”
Дори в този момент на страст, той е пределно
Точен в административното разграничение
между „мъмрене” и „порицание”)

Толкова по-разтърсващ за галеника на съдбата
В любовните дела – за висшите чиновници
Не съществува понятието нещастна любов –
Е любезният отказ: „На госпожицата
Все още съвсем не й се омъжва”
(формулировката на отказа
бива определена като дипломатична)

Това най-голямо поражение в личен план
– изречението на Кафка, че „нещастна
Чиновническа любов не съществува”
Трябва да се чете буквално –
Се превръща същевременно във връх
В творчеството на Гьоте:
Още в каретата на връщане от Мариенбад
Предполага се на коляно
Възниква Мариенбадска елегия
Която е паметник на неговото неосъществено
– буквално „изпълнено с отказ” –
Любовно преживяване, лирически паметник
И взе един камък и го постави за паметник.

 

(по материали на Уикипедия, статия „Marienbader Elegie”)

 

 

 

 

Advertisements