Ефектът Бодаков-Ефтимов или За ползите и вредите от мълчанието

by Владимир Сабоурин

 

В относително ведро и спокойно постсеместриално очакване на становището на Александър Кьосев по казуса ЛВ реших да си припомня как се развиха нещата с казуса Марин Бодаков преди осем години. Това припомняне е важно за мен, доколкото проточването на стратегическото мълчание около казуса ЛВ започва да ми напомня за на пръв поглед добре позабравени времена и нрави.

Преди 8 години написах и публикувах трийсетина текста, в които исках оставката на г-н Бодаков като редактор на в. „Култура”, смятайки, че е неприемливо от гледна точка на журналистическата етика да се съвместяват позициите на редактор на „Култура” и съветник на Георги Пирински.

Писането ми остана без никакъв резултат. Всеки може да се убеди в нулевия резултат, хвърляйки просто в момента as you read бегъл поглед към редакторското каре на в. „Култура”.

Мълчанието на г-н Бодаков се оказа на 100 % полезно, моето писане с нулев КПД.

Дали обаче между мълчанието на г-н Бодаков и мълчанието на А. Кьосев може да се постави знак на равенство?

До окончателното доказване на противното аз ще избягвам да поставям този знак на равенство.

Не изключвам възможността мълчанието на А. Кьосев да може да бъде успоредено по-скоро с близо двумесечното забавяне на литературно-историческия трактат на Йордан Ефтимов на тема „Как да не отговоря кратко и ясно защо поздравих Л. Левчев от подиума на зала 6 на НДК”.

Но и този сценарий куца, защото доколкото познавам литературнополитическите текстове на А. Кьосев, подобен изврътлив Йордан-Ефтимов чаршаф би бил обида за самия него като мислещ и пишещ човек.

Общо взето ползите от мълчанието, дори когато се пише пространно и ерудирано, видимо и недвусмислено натежават над вредите както в случая Бодаков, така и в случая Ефтимов.

Аз обаче ще се въздържа до окончателно доказване на противното да паралелизирам тези два случая с моментното решение на А. Кьосев да помълчи.

Засега не вярвам то да е окончателно.

Би било несериозно и навяващо не особено приятни аналогии. При уважавана академическа фигура като А. Кьосев не е изключено вредите от мълчанието да натежат спрямо ползите.

 

 

 

 

Advertisements