Отговор на коментара на Миглена Николчина

by Владимир Сабоурин

 

Миглена,

Или както любезно се обръщаш към мен: Miglena Nikolchina – благодаря за коментара ти към текста ми „Извинение дадено! Извинение прието! Все още не”, коментиращ определянето на Ани Илков за невменяем от ЛВ, каквото и да означава това ЛВ след текста на Йордан Ефтимов („Спекула с младите”) и текстът на ЛВ (без заглавие: „ЛВ се извинява…”).

Коментарът ти напомня важни неща, свързани с дългото време: „минали са 22 години, откакто Ани не е редактор в този вестник”. Позоваваш се на дългото време, за да обърнеш внимание, че ЛВ от дълго време „същестувва (sic) благодарение на други хора”.

В текстовете си „Спекулата на един някогашен млад или Лоши ли са основанията на скандала” и „Извинение дадено! Извинение прието! Все още не” коментирах именно поведението на тези „други хора”. Някои от тях са в ЛВ благодарение на Ани Илков, някои – благодарение на теб.

Твърдя в прав текст, че ЛВ съществува благодарение на тези други хора като всичко друго – „Университетски глас”, стенвестник на Катедра „Теория на литературата” (СУ), литературно приложение на Департамент „Нова българистика” (НБУ) – но не и като в. „Литературен вестник”, в който ти ме покани да сътруднича през есента на 1994 г. като негов главен редактор тогава.

Отбелязваш също така в многозначителни скоби, успоредяващи твоето отсъствие от ЛВ с това на Ани Илков: „и [са минали] 18, откакто аз не съм там”. Доколкото съм могъл да наблюдавам процесите в това дълго време, което визираш, твоето отсъствие от ЛВ не е от същия порядък като отсъствието на Ани Илков.

Не съм чул редактор, въведен от теб в ЛВ, да се обърне към теб 18 години по-късно с текст, подобен на текста на Йордан Ефтимов „Спекула с младите”, с който той гънещо се обръща към Ани Илков. (Може би ти ще сметнеш, че аз се обръщам към теб в момента с подобен текст, но аз не съм редактор на ЛВ, въведен от теб в ЛВ, и не спадам към „другите хора”. Странно, че дойде време да се гордея с това.)

„Ха малко да замълчим”, казваш като заключение на ентимемата си.

Поздравяваш ме и ми пускаш Вагнер.

Това – да помълча, потънал в слушането на Вагнер – не ме касае, защото не е от порядъка на дискурсната етика, в която участвам в този дебат за ЛВ.

Благодаря все пак за популяризирането на мое литературно произведение, което също не е от порядъка на дискурсната етика на протичащия дебат, доколкото е литературно произведение – поемата ми „Йожени или Новата асамблея „Знаме на мира” (Педагогическа поема)”.

„Всъщност още по-грубо е, отколкото го поменх (sic)” е комплимент за мен в отровното блато на политическата коректност, в което Ани Илков е естествено и дори нормално, нормализирано иронично да бъде обявяван за невменяем.

Може би шерването на поемата ми в този контекст иде да е част от аргументацията ти в дебата около ЛВ.

За мен не е. Имам друг спомен: донос на доц. от ВТУ до ВАК, позоваващ се на поемата ми като аргумент в академична процедура.

Поздрав и успех (без музика),

Владимир

 

 

 

 

Advertisements