Смъртта и момичето

by Владимир Сабоурин

 

Виждам те от птичи поглед сред руините на детството си
Как се озовахме тук аз ли те доведох прости ми, прости ми
Толкова мъничка приседнала зъзнеща на изронено стартово блокче

На изоставен открит басейн като смаляващото се телце на сбогуващ се
Родител застинал в крехкостта си от когото ме отнася някакъв вихър
Прости ми, прости ми любов моя смъртта е от мъжки род.

 

 

 

 

 

Advertisements