Работници ІІ (Работилница за скрап)

by Владимир Сабоурин

 

or is it all rust, ruin, death duties and mortgages
Ezra Pound

 

Приливът довлича ръждивия левиатан върху мекия пясък
Като на тепсия от бяло злато току-що отрязаната глава
На Йоан лежащ на плажа съзерцавайки жълтото и гробовното
Крайбрежие колко леко с тихия прилив застава на суверенната
Ивица запречен между водната стихия и пустинята в очакване
На отлива когато в този жълт гроб от пясък и корабни останки
По мравчена пътека през арматурния двор на последен пристан
Допъпля до туловището му първата смяна резачи на скрап

Нима всичко е ръжда руини данък наследство и ипотеки

Очите на котвените клюзове неимоверно високо тъжни по-скоро
Отколкото яростни ноздри с халка на бик влачен към кланицата
Гроб и океан от височината на изхвърлеността оголеността дълбоко
Под ватерлинията искрите от оксижените разпарящи желязната
Утроба сливащи се със съсък с оттеглящите се води жуженето
Околовръст на оси налитащи на току-що изкормени вътрешности
На риба почнали от носа резачите стигат до машинното отделение
Сечението вече преминава през корабния комин като последна

Останка от срутен дом накрая витлото скъпите сплави
Отиващи за претопяване в изящна утвар и колиета.