Кулата за скокове

by Владимир Сабоурин

 

Непокътната неизронена конструкция
Възвисяваща се като в индигов сън над хоризонтала
На пропукано по шевовете сухо изпепелено дъно
Капитански мостик от който още отекват заповедите
Към екипаж на потопена преди десетилетия подводница
Среднощен дъжд по морското лице протеична игра на светлината
Изличаващи всеки надпис самия лик на божеството с тридневна брада
Празен сив куб макгъфин на бога потънал на морското дъно
Тялото го няма в обраслите с водорасли облепени от молюски останки
След завръщането на скрития бог на отците за да умре отново бащата
Връв без камбана и купол непривързано за бряг корабно въже виснали
В нищото от чугунената стълба оставила ръждиви петна в бетона
Липсват първите стъпала до височината на човешки бой отрязани
За скрап или от неубедителни съображения за безопасност и сигурност
Един господ знае какво може да спре това скокът предстои