Пясъци

by Владимир Сабоурин

След дълги години изкопна работа без удар на камък
На скала градежът стъпва върху всекидневното вечно свличане
На пясъка със суха трезвост просмукващ всичко по-силен дори
От мравките колонизиращ порите всеки косъм до корена му
Внезапно изплуване от дюната на пустинен прелетен скакалец
Зад гърба разтопеното олово на океана по-бял от самия пясък
После самозариване обратно на заден ход ала някакъв всемогъщ
Показалец на огромна видима ръка на божество те изравя отново
На повърхността лодката която ще отведе на дъното очаква
Пълна с пясък чак до седалките можеш да се изпънеш възнак
В цял ръст в нея в мекота която нежно засмуква кротко поглъща
Пътуването към дъното на пясъците вече може да започне
Макарата е прост механизъм разновидност на лост Който
Свързва горния и долния свят в нея има нещо от трапецовиден бог
Нощна пеперуда паднала в стъклото на угаснала газена лампа
Даване на знак със самоделна факла от напоени с кайсиева ракия парцали
В нажежената до бяло светлина отвред отразявана от безчет пясъчни огледала
Невидим знак че си се предал работиш за кофа питейна вода знак за това
Което ще се роди от труда от всенощното изгребване на влажен пясък
Дори да се издърпаш на горния свят високо в тънкия слой привидност и сияние
Под който се разстила бездънното царство на плаващите пясъци
Продължаваш да вървиш в илюзионистично прецизния пейзаж
Сред преплетените коренища на върби на които си виждал само върховете
Да стърчат над оттеглилите се сега води неведомо защо след толкова години

Реклами