Райнер Мария Рилке „Дуински елегии. Третата елегия“ (1)

by Владимир Сабоурин

Едно е да възпяваш любимата. Друго, горко ми
онзи виновен съкрит поток-бог на кръвта.
Този, когото отдалеч познава, нейният юноша, какво ли знае той
самият за господаря на насладата, дето често из усамотението
преди още момичето да донесе облекчение, често дори все едно я няма
ах, плувнал в нещо неузнаваемо, божествената глава
надигал, нощта призовавайки към безкраен метеж.
О, Нептун на кръвта, о, тризъбецът му ужасяващ.
О, тъмният вятър на неговата гръд от усукана раковина.
Чуй как нощта се вгъва и изкорубва. Вие, звезди
не произлиза ли от вас въжделението на обичащия към лика
на неговата възлюбена? Нима съкровеното съглеждане
на нейното чисто лице не иде от чистото светило?