Райнер Мария Рилке „Дуински елегии. Третата елегия“ (5)

by Владимир Сабоурин

 

И ти самата – какво ли знаеш ти – примами
в обичащия правремената. Що за чувства
продълбаха нагоре из съществата разобразени. Що за
жени те мразеха тогава. Що за мрачни мъже
ти пробуди на юношата във вените? Мъртви
деца искаха при тебе… О, тихо, тихо
направи нещо мило пред него, някакъв истинен труд от изгрев до заник – отведи го
близо до самата градина, дари го с нощите
натежали……
Възпри го……