Хайнер Мюлер „Детство“

by Владимир Сабоурин

 

Този, който държеше котката под ножа на другарчето по игра – бях аз.
Аз хвърлих седмия камък по лястовичето гнездо – и седмият бе този, дето удари.
Когато луната бяла стоеше срещу прозореца – насън
Аз бях ловец, преследван от вълци, с вълците сам.
Заспивайки дочувах в оборите конете да крещят.