Райнер Мария Рилке „Дуински елегии. Втората елегия“ (VІ строфа)

by Владимир Сабоурин

 

Да можехме да намерим и ние една чиста, сдържана, оскъдна
човешкост, една само наша ивица плодородна земя
между поток и скала. Защото собственото ни сърце ни надвишава
все така като тях. И ние повече не можем да го
съпроводим с погледи в образи, които да го укротяват, нито
на боговете в телата, в които повече постига мярата.

 

 

Реклами