Райнер Мария Рилке „Дуински елегии. Втората елегия“ (V строфа)

by Владимир Сабоурин

Нима не ви учуди по атическите стели предпазливостта
на човешките жестове? не бе ли любовта и раздялата
тъй леко на рамената положена сякаш от друга
материя различна от нашата? Спомнете си дланите
как без натиск почиват въпреки силата в торсовете.
Овладени, те знаеха добре: дотук се простираме ние
това е наше, затова така се докосваме. По-силно
само боговете напират. Но това е работа на боговете.

Реклами