Райнер Мария Рилке „Дуински елегии. Втората елегия“ (ІV строфа)

by Владимир Сабоурин

Влюбени, вас, един от друг утолени
ви питам за нас. Вие се сграбчвате. Но имате ли доказателства?
Вижте, на мен ми се случва ръцете ми една друга
да се забележат или износеното ми
лице да се пази в тях. Това ми дава мъничко
себеусещане. Ала кой посмял би само поради това да бъде?
Вие обаче, които в пленеността на другия
пораствате, докато той, напълно обладан
ви умолява: не повече… Вие, които в ръцете
един на друг ставате по-богати като натежали от години гроздове
вие, които понякога чезнете само защото другият
напълно надделява – вас питам за нас. Знам, вие
докосвате с такова блаженство, защото за миг замира милувката
на неизчезващото място, което вие, нежните,
покривате. Защото това ви кара да чувствате
чистата трайност. Така вие си обещавате вечност почти
от прегръдката. И все пак, щом устоите на ужаса
на първите погледи и на копнежа край прозореца
и на първите крачки един до друг веднъж през градината –
влюбени, сте ли вие още тогава? Когато един другия
вдигате и прилепвате към устните – питие към питие
о, как тогава пиещият убягва странно на глътката.

Реклами