Райнер Мария Рилке „Дуински елегии. Първата елегия“ (V строфа)

by Владимир Сабоурин

Накрая те, рано отишлите си, вече не се нуждаят от нас,
нежно отвикваш от земното, както от гърдите
на майката, неусетно пораснал. Ала ние, дето от тъй големи
тайни се нуждаем, ние, за които от скръбта тъй често
блажено надмогване произлиза – нима можем без тях?
Нима е напразно преданието, че нявга при оплакването на Лин
посмялата първа музика пробила на сухото вцепенение кората.
Че едва в ужасеното пространство, от което един почти божествен юноша
внезапно се изстъпил, празнотата по такъв начин
затрептяла, че днес ни увлича, помага и утешава.

Реклами